Почина известен и почитан от всички български историк
Почина Вихрен Чернокожев. Новината за това оповестиха околните му. Той е български книжовен историк.
Роден е 5 юли 1951 година (67 г.) в Пловдив. Работил в Институт за литература при Българска академия на науките. Кандидат на филологическите науки (днес – доктор) с дисертация на тематика Димитър „ Подвързачов – витален и креативен път “ (1980). Доцент в Института за литература при Българска академия на науките. Зам.-директор на Института за литература (2000-2012). Ръководител на Издателски център „ Боян Пенев “ в Института за литература (2002-2012). Член на Сдружение на българските писатели. Един от малцината откриватели на българския книжовен комизъм и ирония, оповестява Блиц.
Автор на плана „ Антитоталитарната литература “ и на плана за издателска поредност „ Другата българска литература на ХХ век “ в Института за литература при Българска академия на науките. Автор на плана „ Идентичност и асимилация. „ Възродителният развой “ през 1970-те – 1980-те години на ХХ в. в литературата на мюсюлманските общности “ – съвм. с проф. доктор Зейнеп Зафер от Анкарския университет.
Авторски книги:
„ Безпощадният идеалист. Страници за Димитър Подвързачов “ (1986)
„ Българският смях “ (1994) – отличена с Национална премия „ Райко Алексиев “
„ Антология на българския смях “ (1995) – дружно с Росица Чернокожева
„ Врати към смисъла “ (2000)
„ Българска литературна рецензия “. Т.1, В. Търново (2000) – дружно с Росица Чернокожева
„ Другият бряг на думите “ (2002)
Съставителство (заедно с Росица Чернокожева)
„ Епиграми “ (2001) от Змей Горянин,
„ Правото да се разочароваш “ (2003) от Радой Ралин,
„ Избрани творби “ (2009) от Димитър Подвързачов. Съставителство и научна редакция
(заедно с Божидар Кунчев и Едвин Сугарев) на сборника „ Антитоталитарната литература “ (2009),
(заедно с проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет) на антологията „ Когато ми лишиха името. „ Възродителният развой “ през 70-те – 80-те години ва ХХ век в литературата на мюсюлманските общности “ (2015).
Роден е 5 юли 1951 година (67 г.) в Пловдив. Работил в Институт за литература при Българска академия на науките. Кандидат на филологическите науки (днес – доктор) с дисертация на тематика Димитър „ Подвързачов – витален и креативен път “ (1980). Доцент в Института за литература при Българска академия на науките. Зам.-директор на Института за литература (2000-2012). Ръководител на Издателски център „ Боян Пенев “ в Института за литература (2002-2012). Член на Сдружение на българските писатели. Един от малцината откриватели на българския книжовен комизъм и ирония, оповестява Блиц.
Автор на плана „ Антитоталитарната литература “ и на плана за издателска поредност „ Другата българска литература на ХХ век “ в Института за литература при Българска академия на науките. Автор на плана „ Идентичност и асимилация. „ Възродителният развой “ през 1970-те – 1980-те години на ХХ в. в литературата на мюсюлманските общности “ – съвм. с проф. доктор Зейнеп Зафер от Анкарския университет.
Авторски книги:
„ Безпощадният идеалист. Страници за Димитър Подвързачов “ (1986)
„ Българският смях “ (1994) – отличена с Национална премия „ Райко Алексиев “
„ Антология на българския смях “ (1995) – дружно с Росица Чернокожева
„ Врати към смисъла “ (2000)
„ Българска литературна рецензия “. Т.1, В. Търново (2000) – дружно с Росица Чернокожева
„ Другият бряг на думите “ (2002)
Съставителство (заедно с Росица Чернокожева)
„ Епиграми “ (2001) от Змей Горянин,
„ Правото да се разочароваш “ (2003) от Радой Ралин,
„ Избрани творби “ (2009) от Димитър Подвързачов. Съставителство и научна редакция
(заедно с Божидар Кунчев и Едвин Сугарев) на сборника „ Антитоталитарната литература “ (2009),
(заедно с проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет) на антологията „ Когато ми лишиха името. „ Възродителният развой “ през 70-те – 80-те години ва ХХ век в литературата на мюсюлманските общности “ (2015).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ